Въпреки че беше дребен
Всички помнят Гаргамел
още като млад петел,
колко пъти от стобора
правеше кълбо на двора!
Докато го аплодира –
и реката!... И баира!...
Между кучешка колибка
и една зелена шипка…
Вдигаше си реномето
от чардака до тепето,
въпреки че беше дребен
под високият си гребен.
Кукуригаше на двора,
кацнал гордо край стобора,
но събуждаше градчето –
от реката – до тепето!...
За да види, как Зората
ще си счупи очилата,
докато пресича моста,
между Ловеч и Огоста!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
