3.12.2023 г., 9:23 ч.

Въпрос 

  Поезия » Любовна
210 2 9

Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.

 

Аз синигер съм – скрит сред брезичките,
кратка сприя – трещя и премина,
ако помниш куплетите – всичките,
ме обичаш. И има причина.

 

Аз съм трънка, раста си сред нищото,
тези трънчета с гордост ги нося.
Ако нявга подпалиш стърнището,
как без мен би живял? – е въпроса.
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??