16.10.2024 г., 23:48

Въпроси

391 2 5

Нямах, нямам и едва ли ще имам...

Но мечтал съм и още мечтая,

човешкото в мен да запазя.

Сиромах съм, о , Боже, самотен.

 

Птиците крила имат...

но летят по принуда.

Живота си поставят в това...

с любов да мечтаят.

 

Предаден бях от... самота!

Любовта вече нищо не струва...

Време тъмно, зло, студ...

простота, там е магията.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав петък и уикенд, Приятелю! Досега нямах свободен коментар, но сега, когато отново имам искам да споделя, че стихът ти е много силен. Пишеш директно и без заобикалки, и право в десетката. А други ги къдрят, къдрят и гласят, но се вижда от самолет че съчинителстват, че написаното от тях не е преживяно, а е графоманска повръщня, гримирана като труп от погребален агент само и само за едното погребение...

    "Нямах, нямам и едва ли ще имам...
    Но мечтал съм и още мечтая,
    човешкото в мен да запазя.
    Сиромах съм, о , Боже, самотен.
    ...
    Предаден бях от... самота!
    Любовта вече нищо не струва...
    Време тъмно, зло, студ...
    простота, там е магията."

    Браво!

    П.П. Благодаря ти, че подкрепи последния ми стих и политическия ми материал!
  • Благодаря на всички за топлите думи за любими и прочита!!!Найстина стоплихте сърцето ми!!!Бъдете все така подкрепящи!Хубав ,Петък и светли събота и неделя!!!Мини💐,Люси🥀,Кет🌷,Пчеличке🐝🌹,Младене,Приятелю👍!!!
  • Харесва ми стилът ти.
    Харесах.
  • Много, много тъжно!Защо?
  • Животът ни е магия, от нас зависи, дали бяла или черна. А самотата е спътница!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...