16 окт. 2024 г., 23:48

Въпроси

392 2 5

Нямах, нямам и едва ли ще имам...

Но мечтал съм и още мечтая,

човешкото в мен да запазя.

Сиромах съм, о , Боже, самотен.

 

Птиците крила имат...

но летят по принуда.

Живота си поставят в това...

с любов да мечтаят.

 

Предаден бях от... самота!

Любовта вече нищо не струва...

Време тъмно, зло, студ...

простота, там е магията.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав петък и уикенд, Приятелю! Досега нямах свободен коментар, но сега, когато отново имам искам да споделя, че стихът ти е много силен. Пишеш директно и без заобикалки, и право в десетката. А други ги къдрят, къдрят и гласят, но се вижда от самолет че съчинителстват, че написаното от тях не е преживяно, а е графоманска повръщня, гримирана като труп от погребален агент само и само за едното погребение...

    "Нямах, нямам и едва ли ще имам...
    Но мечтал съм и още мечтая,
    човешкото в мен да запазя.
    Сиромах съм, о , Боже, самотен.
    ...
    Предаден бях от... самота!
    Любовта вече нищо не струва...
    Време тъмно, зло, студ...
    простота, там е магията."

    Браво!

    П.П. Благодаря ти, че подкрепи последния ми стих и политическия ми материал!
  • Благодаря на всички за топлите думи за любими и прочита!!!Найстина стоплихте сърцето ми!!!Бъдете все така подкрепящи!Хубав ,Петък и светли събота и неделя!!!Мини💐,Люси🥀,Кет🌷,Пчеличке🐝🌹,Младене,Приятелю👍!!!
  • Харесва ми стилът ти.
    Харесах.
  • Много, много тъжно!Защо?
  • Животът ни е магия, от нас зависи, дали бяла или черна. А самотата е спътница!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...