16 oct 2024, 23:48

Въпроси

  Poesía
393 2 5

Нямах, нямам и едва ли ще имам...

Но мечтал съм и още мечтая,

човешкото в мен да запазя.

Сиромах съм, о , Боже, самотен.

 

Птиците крила имат...

но летят по принуда.

Живота си поставят в това...

с любов да мечтаят.

 

Предаден бях от... самота!

Любовта вече нищо не струва...

Време тъмно, зло, студ...

простота, там е магията.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав петък и уикенд, Приятелю! Досега нямах свободен коментар, но сега, когато отново имам искам да споделя, че стихът ти е много силен. Пишеш директно и без заобикалки, и право в десетката. А други ги къдрят, къдрят и гласят, но се вижда от самолет че съчинителстват, че написаното от тях не е преживяно, а е графоманска повръщня, гримирана като труп от погребален агент само и само за едното погребение...

    "Нямах, нямам и едва ли ще имам...
    Но мечтал съм и още мечтая,
    човешкото в мен да запазя.
    Сиромах съм, о , Боже, самотен.
    ...
    Предаден бях от... самота!
    Любовта вече нищо не струва...
    Време тъмно, зло, студ...
    простота, там е магията."

    Браво!

    П.П. Благодаря ти, че подкрепи последния ми стих и политическия ми материал!
  • Благодаря на всички за топлите думи за любими и прочита!!!Найстина стоплихте сърцето ми!!!Бъдете все така подкрепящи!Хубав ,Петък и светли събота и неделя!!!Мини💐,Люси🥀,Кет🌷,Пчеличке🐝🌹,Младене,Приятелю👍!!!
  • Харесва ми стилът ти.
    Харесах.
  • Много, много тъжно!Защо?
  • Животът ни е магия, от нас зависи, дали бяла или черна. А самотата е спътница!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...