BoBoteva (Bo Boteva)
53 267
21.10.2024 г., 11:57 ч.  

Въпроси 

  Поезия » Друга
109 1 4

Искаш ли още от нашите срещи –

само за теб и за мене?

Дето ги правим потайно на свещи,

винаги нощем, никога денем.

 

Имаш ли още любов за раздаване,

нежност, облечена в плен,

огън от Марс за стопяване,

устрем към мен устремен?

 

Беше ли някога тъжен, когато,

тъмен се спускаше друг?

Сякаш отлиташе есенно ято

заедно с мене на юг?

© Bo Boteva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много Ви благодаря за оценката!
  • Много красиво, ритмично и нежно стихотворение! Поздравявам те, Боряна!
  • Всъщонст, да, студенината на нищото след края е по-близо до севера, отколкото до юга.
    Хубава седмица и на Вас!
  • Красиво стихотворение, споделящо някои непреходни истини за любовта като форма на интимност. За жалост и тя е отлитаща птица, но най-често на финала със северна ориентация.
    Поздравление, Боряна! Да имате щастлива и успешна седмица!

    П.П. Благодаря Ви, че поставихте в Любими стихотворенията ми:

    "Моя тъжна любов, ангел в мрак" : https://otkrovenia.com/bg/stihove/moya-tyjna-lyubov-angel-v-mrak

    и "Безименен етюд" : https://otkrovenia.com/bg/stihove/bezimenen-etyud
Предложения
: ??:??