15.01.2025 г., 17:27

Въпроси

316 0 0

Истината е в “бурите“

 

Да,

    аз живях  на прелома

                   на две епохи!

Не зная,

             дали във този

                                грохот

                                      онемях?!

Но търсих себе си

                 и верните посоки -

на вечно питащата

                           съвест:

                „ Човек ли бях..?! “

Или

      вярата

                в дребнавостите

                             пропилях..?!

 

                           1 май 1986

 „ Хората в бързината си забравят да

            бъдат човеци! “

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...