Лъжи, сълзи си ти за мене,
усмивки беше, а си вече глъч.
Отказа се, отпрати ме.
Сега се чудиш накъде.
И болката, измамата,
изгубената гордост
не спират в моята душа
и трепят се, и блъскат се,
а няма накъде.
Обичах те, прощавах ти,
но нямало е смисъл,
решил си бил сърцето ми
да пратиш в пустошта.
Желания, мечтания
и всичките сълзи -
това си ти, това съм аз,
а струва ли си и къде.
Къде ще ходим?
Пак заедно ли?
А защо?
И смисъл има ли?
А обич има ли?
Въпроси много отговор един - Не зная...
© Еми Всички права запазени