Въпросът на отсечените спомени
Палачите си тръгнаха нарамили секирите
и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.
Остатъкът от него със болка регистрира
товар от непозната празнота.
Отнеха му короната и листите, и вятъра -
зеленото достойнство пред света.
Край корена изплашени мишлета се разбягаха
да търсят друг подслон за през нощта...
Отнеха му гнездата и птичата им песен,
сезоните и техния уют.
От този ден през лято, през пролет или есен
основното му чувство ще е студ.
В житейските му кръгове отсечените спомени
подобно на змия ще се въртят.
И ще сълзят отгоре им въпросите отронени.
Къде била е в него същността?
В проядените корени убежище за мишките,
в изправения ствол или върха,
пробождащ на небето пелерината копринена
и спирайки на слънцето дъха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
