Въпросът на поета
Въпросът на поета
О, музо, покажи ми светлината,
която тъй горчиво търся.
Кажи ми - може ли душата
от своите суети да се отърси?
И има ли покой накрая
на мъчното, студено бреме
или ще чакаме във рая
мирът и знанието да вземем?
Ще стигне ли душата мъчна
до своите покои сини,
или иронията злъчна
пак ще изсмуче моите сили?
Кажи ми, музо, накъде сме -
пропадаме ли, или греем?
Кажи ми, музо, откровено -
на себе си ли ще се смеем?
Кажи ми, щото в тебе търся
покоя на душата своя,
кажи ми, за да се отърся
от демоните на героя.
Кажи, а после ме обичай,
бъди със мен във пътя вечен,
немигащо във мен се вричай
във вярност, в нов живот обречен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
ПОздрави
