Върбата
По бетонните первази на града,
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.
Но има и девствена страна,
в която искаш ли - живееш,
сенчеста като върба,
а тревата й мека, зеленее ...
Наричат я ласкаво "душа",
неведома, скрита и ефирна,
люлееща те като хамак
в хармония с Всемира ...
Тя е нашето спасение
от изгарящия ни свят,
че от болното ни ежедневие
там на скрито раните болят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени