6.02.2020 г., 17:38 ч.

Върбата 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
984 0 0

Край Върбата спирам,
клонката да откъсна.
На пръсти се надигам,
но в ината е чевръста.
От умората си спирам,
заболял ме вече кръста.

 

Без да знам заспал съм,
прегърнат с нейни клони.
Буден веч разбрал съм,
зарад мен листата рони.
Листата щом събрал съм,
за мен сълза пророни.

 

Сърцето нежно ми извади, 
на топло го прибра в кората.
Своя треска за мен остави,
усетих я с любов в ръката.
В гърдите греят вече клади,
сподели душата си Върбата.

 

Огън вътре се запали,
неще кората да изгаря.
Пепел също не остави,
сал радостта оставя.
Чудо без думи направи,
пламъците без жарава.

 

Жълти цветовете показа,
зеленина за сърцето ми дари.
Тайната в кутйка слага,
пукне ли се почва да лети.
Близо до водата пада,
с времето дърво да се роди.

© Георги Сираков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??