Върбите плачели само наяве
Събудих се след три поредни зими
с коси от дъжд и капчици сребро.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че животът е наистина
и аз съм в него за безчетен път,
сънувам го и все не се събуждам;
решетки, че обрамчват мойта гръд,
сковани от мечтаене и мислене.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че съм в тяло и говоря.
И думите са нещо като мост
от моя свят към портите на твоя.
А той е целият небе…
Безплътно и прозрачно като вятър,
но в моя сън го галя със ръце,
очите ми в картина го улавят.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че дърветата не плачат
и аз не съм със птиците едно,
а моите пера са по земята;
че полетът ми им напомня бяг
и песните ни глъхнат във нечуване.
Събудих се по-бяла и от сняг.
Събудих се от страх, че съществувам.
© Ралица Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
О, Рали, ти имаш изключителната способност да се оглеждаш, да анализираш. Потенциалът в поезията ти е много голям.
-
Радвам се, че се отбихте. Хубаво е някой да те усети.. Благодаря! (:
-
Оригинална поезия! Браво!!
-
Сънувах , заедно с теб...Съпреживях...
-
В такава дълбока вода се потопих тук, ще се удавя от мислене и анализиране! Поетът се разкъсва от страхове и съмнения, затова е най-жив сред живите!
-
Почувствах и преживях! Харесах!
-
Харесах вплетената в стиха символична образност и идеята...
Привет, Рамби! -
"Сънувах най-кошмарния си сън. Сънувах, че животът е наистина...
Събудих се по-бяла и от сняг. Събудих се от страх, че съществувам."
Това е точната констатация за живота, формулирана безупречно.
Ставаш все по-добра, Рамби. -
Ужасно много ми хареса, още първата част ме вкопчи и не мога да отделя поглед, точно това ми се четеше! Браво!
-
настръхнах, наистина настръхнах цялата...само как влияеш, си нямаш и на представа предполагам...много добро стихо, много!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но пък, не пеем ли - ще изгорим в пустота.
Красива поезия, преживяна, с усет към думите и подредбата им.