Събудих се след три поредни зими
с коси от дъжд и капчици сребро.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че животът е наистина
и аз съм в него за безчетен път,
сънувам го и все не се събуждам;
решетки, че обрамчват мойта гръд,
сковани от мечтаене и мислене.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че съм в тяло и говоря.
И думите са нещо като мост
от моя свят към портите на твоя. ...