Върбите плачели само наяве
Събудих се след три поредни зими
с коси от дъжд и капчици сребро.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че животът е наистина
и аз съм в него за безчетен път,
сънувам го и все не се събуждам;
решетки, че обрамчват мойта гръд,
сковани от мечтаене и мислене.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че съм в тяло и говоря.
И думите са нещо като мост
от моя свят към портите на твоя.
А той е целият небе…
Безплътно и прозрачно като вятър,
но в моя сън го галя със ръце,
очите ми в картина го улавят.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че дърветата не плачат
и аз не съм със птиците едно,
а моите пера са по земята;
че полетът ми им напомня бяг
и песните ни глъхнат във нечуване.
Събудих се по-бяла и от сняг.
Събудих се от страх, че съществувам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Все права защищены
