Върховете копняни!
Тази Зима тъй дълго я чаках -
моята в бяло облечена булка!
Пролетни сълзи дъждовни изплаках,
слънчево свирих на лятна цигулка...
Есенно пъстри край мене цветята
дом бяха за душата на малки светулки.
С нежен воал ме обгърна мъглата
дъхът ми разкъсвайки на пресекулки.
Очакват дърветата с клони във сиво
снегът белокрил да пречисти душата!
Копнеят очите за нещо красиво!
Щом живееш на ниско - това е Съдбата.
За това Върховете са толкоз копняни
и привличат ме силно, като магнит.
Бело-снежно пречистени, от Слънце обляни...
Духът там се чувства свободен, открит!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
