Dec 31, 2018, 2:21 PM 2020-03-18T14:16:23+02:00

Върховете копняни!

Poetry

527 1 1

Тази Зима тъй дълго я чаках -
моята в бяло облечена булка!
Пролетни сълзи дъждовни изплаках,
слънчево свирих на лятна цигулка...

Есенно пъстри край мене цветята
дом бяха за душата на малки светулки.
С нежен воал ме обгърна мъглата
дъхът ми разкъсвайки на пресекулки.

Очакват дърветата с клони във сиво
снегът белокрил да пречисти душата!
Копнеят очите за нещо красиво!
Щом живееш на ниско - това е Съдбата.

За това Върховете са толкоз копняни
и привличат ме силно, като магнит.
Бело-снежно пречистени, от Слънце обляни...
Духът там се чувства свободен, открит!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Много романтично.За това духът е толкова свободен,огкрит.

2019-01-02T22:18:13+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0