16.07.2020 г., 14:19

Върховният

690 1 3

върховният съд

на(д) вселените бди — за

да любвеградѝ

 

върховният съд

на(д) вселените бдящ е

любвеградящ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, vitality2 (Мария) и maistora (Красимир Тенев), че посетихте и отразихте Вашите впечатления!
    Благодаря, уважаеми публикуващ редактор — maistora (Красимир Тенев), за забележката.
    Наистина пред „любвеградящ“ трябва да има „и“, което „и“ съм го „изял“, без да искам поради невнимание. Защото без това „и“ се губи ритмиката.
    Вината е изцяло моя.
    Текстът би трябвало да изглежда така:

    върховният съд
    на(д) вселените бди — за
    да любвеградѝ

    върховният съд
    на(д) вселените бдящ е
    и любвеградящ

    С Ваше позволение редактирам текста само в коментарното поле, за да се види грешката ми и основателната забележка на maistora (Красимир Тенев).

    Още веднъж благодаря!
  • Благодаря за ситуирането и необходимите оценки, които си правя лично аз.
  • Пред "любвеградящ" не е ли изтървано едно "и". Щото, гледам, заради размера е направен необичаен анжамбман разделящ "за" от "да" в първия вариант.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...