Върху ръба студен на изгрева осъмвам,
последен-пръв, роден от самота.
От непорочното зачатие на тъмното
изплитащ пъпна връв за този свят.
И Драконът на сутрешните сенки
ме гледа с хилядите си очи.
Но кой от нас във другия е втренчен
узнават само първите лъчи.
Лъчи дошли от слънцето-причастие.
Лъчи измили моя сетен грях.
Единствената антитеза на нещастието.
Какво ли щях да бъда аз без тях? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация