1.12.2024 г., 9:37 ч.

Върху ръба на изгрева осъмвам 

  Поезия
5.0 / 14
237 8 8
Върху ръба студен на изгрева осъмвам,
последен-пръв, роден от самота.
От непорочното зачатие на тъмното
изплитащ пъпна връв за този свят.
И Драконът на сутрешните сенки
ме гледа с хилядите си очи.
Но кой от нас във другия е втренчен
узнават само първите лъчи.
Лъчи дошли от слънцето-причастие.
Лъчи измили моя сетен грях.
Единствената антитеза на нещастието.
Какво ли щях да бъда аз без тях? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
  • Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...
  • Когато те обичах – беше пак такава бяла, снежнобяла зима... Навън прехвърчаше измислен сняг. А аз по...
  • Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...

Още произведения »