Върколак

7.11.2005 г., 10:30 ч.

Поезия

1200 0 5

когато Луната изгрее,
когато звездите блестят
и нежно полето облеят
лъчите, които струят,
тогава излизам самотен,
тогава се втурвам навън.
понякога с писъk сиротен
и винаги като насън.
и с воя си казвам на мрака:
"отново ще бъдем едно".
не бих го оставил да чака,
а бързам, не питам защо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Върколак

Искате да прочетете повече?

Предложения