Grimoir (Фредерик) Grimoir (Фредерик)
36
Nov 7, 2005, 10:30 AM

Върколак

  Poetry
1.4K 0 5
когато Луната изгрее,
когато звездите блестят
и нежно полето облеят
лъчите, които струят,

тогава излизам самотен,
тогава се втурвам навън.
понякога с писъk сиротен
и винаги като насън.

и с воя си казвам на мрака:
"отново ще бъдем едно".
не бих го оставил да чака,
а бързам, не питам защо.

не искам да знам и да помня.
не искам да бъда човек.
харесва ми тази ирония
в гласа ми, учудващо мек.

не мразя когото убивам,
не мразя и не съжалявам,
дори като зъби забивам,
обичам, защото спасявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0