16.09.2013 г., 19:08

Върнете си ми музата

679 0 11

ВЪРНЕТЕ СИ МИ МУЗАТА

 

 Кой наритал ми е музата,

                        днеска да страни от мен?

                        Кой пощипна я по бузата,

                        и я плясна за кадем?

 

                        Кой изпрати я да пости

                        някъде далече, настрани,

                        затова сега със римите

                        трудно ми е, даже не върви?

 

                        Я върнете ми я, моля ви!

                        Не задържайте я там,

                        където без перото ми,

                        ще псува, а мен ще ме е срам.

 

                        Нека пак през мойто рамо,

                        да ми дудне на ухо,

                        че иначе, на, орезелих се:

                        счупи се стихото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анджък, Краси!
  • А не! Ще стане като в оня виц - който я намери за него си е!
  • Водосветът и молитвата не помагат, ЗАГОРА: пробал съм. Ново гадже обаче действа безотказно
  • Ох,и аз тъй.Моят музчо като хукне нанякъде и аз,какво?!Празна като остъргана тенжурка.Май ще трябва да му правя водосвет и молебен или да си чета заупокойна молитва.Та много те разбирам,ще знаеш,Милорд.
  • Ами то не е ли едно и също

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...