ВЪРНЕТЕ СИ МИ МУЗАТА
Кой наритал ми е музата,
днеска да страни от мен?
Кой пощипна я по бузата,
и я плясна за кадем?
Кой изпрати я да пости
някъде далече, настрани,
затова сега със римите
трудно ми е, даже не върви?
Я върнете ми я, моля ви!
Не задържайте я там,
където без перото ми,
ще псува, а мен ще ме е срам.
Нека пак през мойто рамо,
да ми дудне на ухо,
че иначе, на, орезелих се:
счупи се стихото.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
