Обичам аромата на минало,
минавам през центъра на селото,
вдишвам дълбоко
и ето –
отново съм малко дете,
вървя към училището,
към знанието
с плахи стъпки
и много мечти,
вървя през есента
на почервенелите
корони на кестените
и е хубаво,
толкова е хубаво.
© Кристиян Герчев Всички права запазени