Върни ми живота...
Събуди ме,
аз искам да оцелея.
Разтърси ме,
аз искам отново да живея...
Само ти можеш живота да ми върнеш,
и пак да съм каквато бях.
Само ти сърцето ми можеш да обърнеш,
и да не мога да се позная коя съм аз...
Превърни ме в истинска,
дай ми пак от твоята отровна любов.
Нека живея с душа пречистена,
нека се събуждам с денят нов...
Заледена отвътре,
безчувствена за ласки и слова,
духовете ми обитават безкрая,
а коя съм и къде съм и аз не зная...
Спаси ме от нищото в което се превръщам,
дишай над мен, за да вкуся отново живота.
Да се съвзема се опитвам,
чакам да поема някоя посока...
Само ти си любовта,
която ме обитава през смъртта.
Върни ми отнетата душа,
спаси ме от ласките на нощтта...
Проспах много, много време мина.
Трябва да отворя очи за истината страшна.
Ти ме взе и безтегловността ме срина,
а сега съм в нищото сама...
Сега знам какво съм сама,
осъзнавам, че пропадам към тъмнината.
Спаси ме, преди да се отрека от любовта,
спаси, преди да се е превърнала в нищо душата...
Върни ми пак живота,
само ти можеш това.
Спаси ме от оцеляването на остриета,
спаси ме от страха на зловещата тишина...
С празна душа,
те моля, защото искам пак да се смея.
Вземи ме преди да ме е погълнала смъртта,
повикай ме, искам пак да живея....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
