Върни ми, море, любовта!
Върни ми, море, любовта ми върни,
която удави се на морския залив!
Превърни я, море, в пяна я превърни,
да я изпием с душите заспали!
Жаждата от страсти нека утолим,
понеже много, много боли.
А кръвта ми изтича и брегът я изпива,
а после дарява я той на вълните,
за да можеш, море, да я направиш пак жива,
отново жива, тук под звездите.
Давя се в теб, безумно море,
и вземи ми тъгата! Вземи я!
Нека безкръвно сърцето умре!
Но поне върни любовта ми! Върни я!
© Християн Всички права запазени