Върни се отново при мен
Ти чу ли как вятърът бие
по всяко зелено листо?
Гората от удари вие
и става шума на тесто.
Ти чу ли - под стряхата - капки
да падат надолу по гръб
и птици, сънували хапки,
да страдат в съня си от скръб?
Ти чу ли сърцето как бие,
затиснато в моята гръд
и мъката иска да скрие
от мисли по твоята плът?
И чула-нечула, ела си!
Върни се отново при мен.
Прощавам ти, скъпа! Жена си...
Ела си със новия ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
