Ти чу ли как вятърът бие
по всяко зелено листо?
Гората от удари вие
и става шума на тесто.
Ти чу ли - под стряхата - капки
да падат надолу по гръб
и птици, сънували хапки,
да страдат в съня си от скръб?
Ти чу ли сърцето как бие,
затиснато в моята гръд
и мъката иска да скрие
от мисли по твоята плът?
И чула-нечула, ела си!
Върни се отново при мен.
Прощавам ти, скъпа! Жена си...
Ела си със новия ден.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
