Върни се отново при мен
Ти чу ли как вятърът бие
по всяко зелено листо?
Гората от удари вие
и става шума на тесто.
Ти чу ли - под стряхата - капки
да падат надолу по гръб
и птици, сънували хапки,
да страдат в съня си от скръб?
Ти чу ли сърцето как бие,
затиснато в моята гръд
и мъката иска да скрие
от мисли по твоята плът?
И чула-нечула, ела си!
Върни се отново при мен.
Прощавам ти, скъпа! Жена си...
Ела си със новия ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
