Върни се, приятелко моя




Къде си, приятелко моя, празно е без теб,
къде си, знаеш колко те обичам аз,
направих грешки, но моля те прости ми ти,
тез осем години кой ще заличи.
Моля те, не казвай сбогом даже на шега,
не, недей - знаеш, че за мен си всичко на света.

Вече те няма, пусто е без теб и искам всичко пак да е наред,
всеки ден се моля всичко да се нареди,
всеки ден потъвам в спомените отпреди.
Всички спомени и случки как да залича от мислите си,
казваш, че е лесно, но знаеш, че не е.
Нито ти, нито аз желаем да забравим тези осем години,
през които бяхме неразделни,
винаги заедно, винаги щастливи,
лицата ни ведри, винаги усмихнати.

Как искам всичко да е както преди,
как искам пак да ме прегърнеш
и с толкова любов да ме обгърнеш.
Kак искам да върна дните назад
и да бъдем отново малки деца.
Искам да знам, че попадна ли в беда,
ти ще си до мен и ще ми пазиш гърба,
нужна си ми, не го ли разбра?!
И на ум крещя - прости ми сега.

Мрази ме колкото искаш, аз никога няма да те забравя,
защото си човекът, който най-много обичам на света...!

                                                                                         Обичам те...!