Върни се, време отлетяло,
със младата ми някога любов!
Ела във старото ми тяло
и ме накарай да се чувствам нов.
Върни се с нощите любовни
и с дните бели, бели, като сняг.
Във дните сухи и дъждовни
и пристан пак да бъде твоят бряг.
Върни се с росните поляни
отново в тях да си походя бос.
Върни ми чашите наляни
да вдигна пак резонния си тост.
Върни и младата ми сила
в предишния уверен, хубав мъж.
Че старостта ме е надвила,
а искам да живея не веднаж.
Върни се, време отлетяло,
отново с младите ми ден и нощ.
Ела във старото ми тяло
поне да ми забавиш края лош...
© Никола Апостолов Всички права запазени
в този стих!