29.11.2015 г., 22:00 ч.

Върни я 

  Поезия » Гражданска
254 0 1

От детството, повярвай, учеха ме, помня,

в себе си да нося обич и любов.

Сега дълбоко  в сърцето сълзи роня,

откъде пред нас яви се този ров?

В тежки времена ли днес живеем?

Кой, защо? Погуби нашите души.

Напразно туй, което имаме пилеем,

всичко в нас руши ли се руши.

Върни я!  Господи в сърцата любовта,

нима така на там ще продължим?

В нас така  студена ли ще е кръвта?

Без любов в душите вечно ще скърбим.

                                     В.Й. 29.11.2015г

 

 

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога трябва да има дълги периоди на безлюбовие. Сиви дни, през които "зрееме върху дланите на времето като откъснати смокини". Как иначе бихме оценили истинската - великата любов? Към такива мисли ме подтикна твоят поетичен текст, Василе! Благодарен съм ти за ителектуалната провокация.
Предложения
: ??:??