29.11.2015 г., 22:00

Върни я

445 0 1

От детството, повярвай, учеха ме, помня,

в себе си да нося обич и любов.

Сега дълбоко  в сърцето сълзи роня,

откъде пред нас яви се този ров?

В тежки времена ли днес живеем?

Кой, защо? Погуби нашите души.

Напразно туй, което имаме пилеем,

всичко в нас руши ли се руши.

Върни я!  Господи в сърцата любовта,

нима така на там ще продължим?

В нас така  студена ли ще е кръвта?

Без любов в душите вечно ще скърбим.

                                     В.Й. 29.11.2015г

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога трябва да има дълги периоди на безлюбовие. Сиви дни, през които "зрееме върху дланите на времето като откъснати смокини". Как иначе бихме оценили истинската - великата любов? Към такива мисли ме подтикна твоят поетичен текст, Василе! Благодарен съм ти за ителектуалната провокация.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...