29 нояб. 2015 г., 22:00

Върни я

446 0 1

От детството, повярвай, учеха ме, помня,

в себе си да нося обич и любов.

Сега дълбоко  в сърцето сълзи роня,

откъде пред нас яви се този ров?

В тежки времена ли днес живеем?

Кой, защо? Погуби нашите души.

Напразно туй, което имаме пилеем,

всичко в нас руши ли се руши.

Върни я!  Господи в сърцата любовта,

нима така на там ще продължим?

В нас така  студена ли ще е кръвта?

Без любов в душите вечно ще скърбим.

                                     В.Й. 29.11.2015г

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога трябва да има дълги периоди на безлюбовие. Сиви дни, през които "зрееме върху дланите на времето като откъснати смокини". Как иначе бихме оценили истинската - великата любов? Към такива мисли ме подтикна твоят поетичен текст, Василе! Благодарен съм ти за ителектуалната провокация.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...