От детството, повярвай, учеха ме, помня,
в себе си да нося обич и любов.
Сега дълбоко в сърцето сълзи роня,
откъде пред нас яви се този ров?
В тежки времена ли днес живеем?
Кой, защо? Погуби нашите души.
Напразно туй, което имаме пилеем,
всичко в нас руши ли се руши.
Върни я! Господи в сърцата любовта,
нима така на там ще продължим?
В нас така студена ли ще е кръвта?
Без любов в душите вечно ще скърбим.
В.Й. 29.11.2015г
© Васил Йотов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
