Върни я

29 nov 2015, 22:00

Poesía » Civil

253 0 1

От детството, повярвай, учеха ме, помня,

в себе си да нося обич и любов.

Сега дълбоко в сърцето сълзи роня,

откъде пред нас яви се този ров?

В тежки времена ли днес живеем?

Кой, защо? Погуби нашите души.

Напразно туй, което имаме пилеем,

всичко в нас руши ли се руши.

Върни я! Господи в сърцата любовта,

нима така на там ще продължим?

В нас така студена ли ще е кръвта?

Без любов в душите вечно ще скърбим.

В.Й. 29.11.2015г

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vega666 (Младен Мисана)

2015-11-29T22:08:43+02:00

Понякога трябва да има дълги периоди на безлюбовие. Сиви дни, през които "зрееме върху дланите на времето като откъснати смокини". Как иначе бихме оценили истинската - великата любов? Към такива мисли ме подтикна твоят поетичен текст, Василе! Благодарен съм ти за ителектуалната провокация.