29 nov 2015, 22:00

Върни я

  Poesía » Civil
446 0 1

От детството, повярвай, учеха ме, помня,

в себе си да нося обич и любов.

Сега дълбоко  в сърцето сълзи роня,

откъде пред нас яви се този ров?

В тежки времена ли днес живеем?

Кой, защо? Погуби нашите души.

Напразно туй, което имаме пилеем,

всичко в нас руши ли се руши.

Върни я!  Господи в сърцата любовта,

нима така на там ще продължим?

В нас така  студена ли ще е кръвта?

Без любов в душите вечно ще скърбим.

                                     В.Й. 29.11.2015г

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога трябва да има дълги периоди на безлюбовие. Сиви дни, през които "зрееме върху дланите на времето като откъснати смокини". Как иначе бихме оценили истинската - великата любов? Към такива мисли ме подтикна твоят поетичен текст, Василе! Благодарен съм ти за ителектуалната провокация.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...