31.08.2007 г., 11:41

Върви

874 0 2
Казваш, че си тръгваш.
Давай! Върви!
Но защо се обръщаш?
Нима си прости?
След толкова обиди
отново искаш ме ти?
Достатъчно ме нарани!
Не мислиш ли?!
Обичах те, копнях,
а с мен ти се подигра!
Защо се връщаш сега?
Не искам пак тази лъжа!
В която бяхме аз и ти
в жестоки игри преплетени!
Мога да прощавам,
но никога не забравям!
Ясно ли е вече?
Изчезни надалече!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...