Върви
В Ъ Р В И
Едно сърце от обич озарено
пропука нежно в утрото леда,
ала отново стана му студено.
Мираж ли беше само любовта?
Не търсеше за себе си простори,
капризите си то да разиграе,
а лъч безгрижен във трептящи взори
отдавна бе престанал да сияе.
Но в тази нощ магия тригодишна
развърза възел. Плисна ме вълна.
До мен доплува вярата предишна
и зацари спокойна тишина...
Възвърна се в обятията мои
пленената от тебе свобода,
а ти доплува в бреговете свои,
след теб оставил мъртва любовта.
Върви сега! Не чуваш ли, че викам?
Тоз леден вятър, за да спре да вей.
Върви и никога за теб не ще попитам.
В сърце без пламък обич не живей.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
