В Ъ Р В И
Едно сърце от обич озарено
пропука нежно в утрото леда,
ала отново стана му студено.
Мираж ли беше само любовта?
Не търсеше за себе си простори,
капризите си то да разиграе,
а лъч безгрижен във трептящи взори
отдавна бе престанал да сияе.
Но в тази нощ магия тригодишна
развърза възел. Плисна ме вълна.
До мен доплува вярата предишна ...