28.03.2008 г., 17:35

Върви

1.2K 0 2
Върви. Не казвай "не", а просто тръгвай!
Защото вече няма смисъл във това.

Върви. Ще чуя много думи - искрени,
                                                  много и лъжи.
Ще боли. О, да! Определено ще боли!
Ала болката е само миг, дъх, чувство...
                                      нещо мигновено.
Споменът, споменът остава.

Върви. Ще минат дни.
След време ще спре да боли.
Но във сърцето си ще имам дупка -
                дълбока, колкото морето и
                черна като тази нощ...

Върви. Не искам нищо. Искам само да си тръгнеш.
   Искам да не чувам стъпките ти около себе си,
    искам да не виждам сълзите ти,
                   искам просто да те няма...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добро наистина, но мисля че трябва да избереш малко по силно заглавие, това си е мое напълно не професионално мнение. Иначе е страхотно
  • тъжно...много тъжно...!!!
    Понякога става и така...любовта носи радост и сълзи...
    с обич, Елица... желая слънце в душата ти.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...