Върви си
Махни се от живота ми, върви си,
надявам се и моля те, простих ти,
исках те, но по-различно,
имах те и нараних се.
Ще те забравя, нека мине време,
ще те удавя в спомен мигновен,
далече от очите ми живей,
махни се, другаде изгрей.
Красиво беше, ала много кратко,
рискувах, имах те и беше сладко,
неповторима, нежна нощ,
незабравими ласки във разкош.
Да те видя вече не желая,
ако те целуна, пак ще се замая,
като пиявица в ума ми се заби,
махни се, моля те, достатъчно е, спри!
© Зорница Митева Всички права запазени
и много въздействащо..