Не искам да зная защо си дошъл!
Върви си! Свърши твоето време!
Не искам отново езикът ти зъл
спокойствието ми да вземе...
Ще страдам, но няма глава да сведа -
не ти си този, който обикнах!
С лъжи себелюбие не ще да теша,
със съдбата си вече привикнах!
Върви си, дори не поглеждай назад!
След теб... в мен остана пустиня...
Със сълзи ще храня проклетия глад,
докато болката бавно отмине... ...