Върви си!
Не искам да зная защо си дошъл!
Върви си! Свърши твоето време!
Не искам отново езикът ти зъл
спокойствието ми да вземе...
Ще страдам, но няма глава да сведа -
не ти си този, който обикнах!
С лъжи себелюбие не ще да теша,
със съдбата си вече привикнах!
Върви си, дори не поглеждай назад!
След теб... в мен остана пустиня...
Със сълзи ще храня проклетия глад,
докато болката бавно отмине...
Стоиш, само гледаш ме, поглед-вина.
Мълчиш, но и какво ли да кажеш?
След удара, виждаш сам, дишам едва!
Кой ли всъщност искаше да накажеш?
Видя ме, сега със достойнство върви,
пътя свой ти избра, не забравяй!
Част от моя живот не си вече. Прости!
От тук натам... сам се оправяй...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Феникс Феникс Всички права запазени
