Върви си, моля те – върви …
Бясна съм защото …
отново позволих.
Отново позволих
да бъда наранена.
Защото в миг на глупава мечта,
повярвах, че
отново аз ще съм благословена.
Повярвах аз за миг,
че може би ще мога аз
отново да обичам.
Повярвах ти, предаде ме,
нормално, хора сме –
простих. И мина време ….
аз вярата си в теб
не я загубих нито в миг -
отново ти повярвах наранена и ….
отново ме предаде ти.
А болката сега гори,
гори в гърдите ми от тебе наранени.
Сърцето, което е било през целия живот ….
отново бе разбито, наранено.
Върви си, моля те, върви -
не мога повече да ти прощавам.
Не се завръщай, изгори
и в сънищата ти ми ме напусни.
Не искам спомен да запазя с теб,
не искам повече да страдам ….
Върви си моля те – върви
и в моят си живот ме остави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Ненчена Всички права запазени
