12.06.2007 г., 8:46

Върви си!Не,недей!

841 0 26
Спри.
Стига ме измъчва.
О, Господи!
Сърцето ще се пръсне.
Ще умре.
Стига.
Недей ме дави в мъка.
Без теб какво ще правя
под това небе?
Спри.
Не си отивай!
Почакай.
Да ти кажа за любовта.
Почакай.
Спри.
 И изслушай.
Притча за една страдаща жена.
Моля те безумецо, върни се!
Виж какво направи от мен?
Нямам сили да стана
и да възкръсна в тоя черен ден.
Какъв си безсърдечен и коварен!
А аз каква съм? Слаба и сама.
Добре, върви си!
Не, недей ме изоставя!
Господи, ще се побъркам...
от тъга.
Спри.
Върни се.
Какво наистина искаш?
Да затриеш моята душа?
Душманин ли си?!?
Не отричаш?
Господи, как се влюбих така!?!
Върви си.
Не, няма да се моля!
Върви си.
Да, чу ме добре.
Остави ме сама,
със себе си да се боря.
Искам веднъж завинаги
да те забравим с моето сърце.

"Човек не е господар на чувствата си, но е господар на действията си"                                                                                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,че го прочете!Поздрав!
  • Браво, Вани! Страхотен стих! Много е вярно това, което си написала и аз отново ти пиша 6! Поздрав!
  • Благодаря ви Христина и Стами!!!
  • Понякога ни е объркано,но рано или късно си даваме сметка има ли смисъл една любов или не ,ако повече ни взема отколкото ни дава ..по добре без нея!!!
    Поздрави за силния стих!!!Горе главата момиче мило..живота е пред теб!!!
  • Благодаря ти Веси!!!Светле и на теб благодаря!Прегръщам ви!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...