ВЪРВЯ
Вървя и търся във безкрая,
във всяко нещо виждам теб-
Обичам те! Аз трябва да призная,
но сърцето ти е в лед!
Вървя по улиците стари,
вървя с наведена глава,
че щастието днес избяга,
избяга то от моята душа!
И няма спирка тази мъка,
залива ме със свойта пустота.
Аз чувствам празна съм сега,
като захвърлена в нощта!
във всяко нещо виждам теб-
Обичам те! Аз трябва да призная,
но сърцето ти е в лед!
Вървя по улиците стари,
вървя с наведена глава,
че щастието днес избяга,
избяга то от моята душа!
И няма спирка тази мъка,
залива ме със свойта пустота.
Аз чувствам празна съм сега,
като захвърлена в нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женя Стефанова Всички права запазени
