Sep 30, 2006, 4:41 PM

ВЪРВЯ

  Poetry
1.3K 1 8
Вървя и търся във безкрая,
във всяко нещо виждам теб-
Обичам те! Аз трябва да призная,
но сърцето ти е в лед!

Вървя по улиците стари,
вървя с наведена глава,
че щастието днес избяга,
избяга то от моята душа!

И няма спирка тази мъка,
залива ме със свойта пустота.
Аз чувствам празна съм сега,
като захвърлена в нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...