Грях ли съм направила
или съм повярвала?!
Жестоко блъскане
на моята природа.
Родена съм да вярвам
и да мога!
Задъхана препускам,
без да спра във зноя.
И глътката вода от гьола
е с писък на отрова.
Животът ми враждува
със фалша на покоя!
Вървя напред,
завинаги покорна
на своята природа!
© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ Всички права запазени
Родена да вярва и може!
Чудесен стих!
с обич, Марина.