Apr 11, 2008, 11:59 PM

Вървя напред

  Poetry
1.2K 0 5

Грях ли съм направила
или съм повярвала?!
Жестоко блъскане
на моята природа.
Родена съм да вярвам
и да мога!
Задъхана препускам,
без да спра във зноя.
И глътката вода от гьола
е с писък на отрова.
Животът ми враждува
със фалша на покоя!
Вървя напред,
завинаги покорна
на своята природа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...