Apr 11, 2008, 11:59 PM

Вървя напред

  Poetry
1.2K 0 5

Грях ли съм направила
или съм повярвала?!
Жестоко блъскане
на моята природа.
Родена съм да вярвам
и да мога!
Задъхана препускам,
без да спра във зноя.
И глътката вода от гьола
е с писък на отрова.
Животът ми враждува
със фалша на покоя!
Вървя напред,
завинаги покорна
на своята природа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...