Вървят си дните
42 ВЪРВЯТ СИ ДНИТЕ
Отиват дните, безвъзвратно,
отнесени като листа…
А ти оставаш многократно,
едва спасен, над Пропастта…
Светът за тебе съществува
с враждите си и с обичта…
Животът със Смърта флиртува
и тъй се ражда Вечността…
Ти търсиш Смисъл за Човека
и за великата Земя,
загледан в Млечната пътека
и във Космичната тъма…
Стоиш със своята Дилема…
Въртиш порочния си кръг!
Безсилието те обзема
и ти на всичко казваш: ”Млък!”
Ти най-напред си бил уверен:
светът без теб е немислим!
Без твойта светлина е черен...
А огънят му – все е дим!
О, ти си млад богоизбраник!
Дошъл си тук да сложиш ред!
Месия нов. И нов посланик!
И всичко с теб – ще е наред!
Наивен или самовлюбен!...
Ти си със горда суета…
Но разбереш, че си загубен,
че си Прашинка във света!...
И от това те хване мъка
за теб, за всичко на света!
Че мит е божата заръка...
И всичко в теб е Суета!...
И твоите въздушни кули
са също плод на суета
и шляпат в селото с цървули,
и те захвърлят във калта!...
Докато ти се справиш с стреса,
ти тръгнеш рачешки – назад…
И се изхрачваш на Прогреса…
И видиш вече – не си млад!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
