Мозъкът:

Пак си влюбено, това е ужасно!

Тихо, глупаче, тупти по-бавно.

Казваш, че само за теб е опасно,

но накрая винаги боли ни поравно.

Сърцето:

Но сега е различно, обещавам.

На другите той не прилича.

Този път не се заблуждавам -

каза ми, че много ме обича!

Мозъкът:

И другите говореха същото,

но ти тогава мен не слуша

и без да знаеш, непрекъснато

превръщаше се в боксова круша.

Сърцето:

Не е в мен вината, а в тях.

Аз само работата си върша,

а на него просто не устоях.

Не искам любовта ни да свършва.

Мозъкът:

Раните кървят, ти обичаш отново...

Толкова ли си неграмотно?!

Обичай, когато си готово,

а не, когато си самотно!

Сърцето:

Мен на обич недей ме учи!

В любовта ти място нямаш!

Смятай си цифрите и мълчи.

Пред мен можеш само да се кланяш!

Мозъкът:

Толкова си наивно и глупаво!

Не мога да те обуздая...

Сега ти е хубаво,

но ще те видим накрая!

Сърцето:

Нека чуят мозъчните клетки -

Само с разума не се живее!

Животът не е само сметки,

иначе човекът ще прегрее!

Мозъкът:

Ти невроните ми остави.

Не искат акъл от сърце неадекватно.

Щом искаш да страдаш - върви,

но не се връщай обратно!