Мозъкът:
Пак си влюбено, това е ужасно!
Тихо, глупаче, тупти по-бавно.
Казваш, че само за теб е опасно,
но накрая винаги боли ни поравно.
Сърцето:
Но сега е различно, обещавам.
На другите той не прилича.
Този път не се заблуждавам -
каза ми, че много ме обича!
Мозъкът:
И другите говореха същото,
но ти тогава мен не слуша
и без да знаеш, непрекъснато
превръщаше се в боксова круша.
Сърцето:
Не е в мен вината, а в тях.
Аз само работата си върша,
а на него просто не устоях.
Не искам любовта ни да свършва.
Мозъкът:
Раните кървят, ти обичаш отново...
Толкова ли си неграмотно?!
Обичай, когато си готово,
а не, когато си самотно!
Сърцето:
Мен на обич недей ме учи!
В любовта ти място нямаш!
Смятай си цифрите и мълчи.
Пред мен можеш само да се кланяш!
Мозъкът:
Толкова си наивно и глупаво!
Не мога да те обуздая...
Сега ти е хубаво,
но ще те видим накрая!
Сърцето:
Нека чуят мозъчните клетки -
Само с разума не се живее!
Животът не е само сметки,
иначе човекът ще прегрее!
Мозъкът:
Ти невроните ми остави.
Не искат акъл от сърце неадекватно.
Щом искаш да страдаш - върви,
но не се връщай обратно!
© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados